ПУБЛИЦИСТИКА

Пробуждането на самосъзнанието на българския народ

„Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние...“

„Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи...“

Христо Ботев

И отново иде реч за това кой днес управлява нашата България. Дали правителството, избрано уж от народа, е негова истинска майка, която се грижи за интересите и добруването му, или става точно обратното – стъпало с тежкия си ботуш на врата му, то все по-силно натиска народната глава в калта на мизерията, глада, беднотията, болестите и безсилието да направи каквото и да било, за да се противопостави на едно такова унижение...

Демагогията на управляващите е едно от оръжията, с които те се представят пред нас. Медиите и телевизиите, с много малки изключения, треперят страхливо в днешно време и истинската мисия на журналиста да говори нещата такива, каквито са, да не се подмазва на властта и да бъде безпощадно критичен, е обругана, задушена, изтикана в миша дупка. Всички се боят. Защо се боят и от какво?

Години наред външни сили работеха упорито, за да се стигне до днешното положение у нас, като поставяха начело на държавата ни платени, слугински правителства, които не само позволиха безцеремонното ограбване и се възползваха от него най-нагло, но и цинично лъжеха по телевизията, в Парламента, че защитават държавническите интереси на България и работят за нашето по-добро битие. Закриват АЕЦ „Белене“, отрязвайки по този начин възможността един ден да бъдем самостоятелни и по-малко зависими от други наши съседки, които имат свои АЕЦ. Турция ще строи АЕЦ на пет километра от Резово. В същото време премиерът Борисов ни разяснява с присъщия си неподлежащ на възражение тон, че „предишните погребаха АЕЦ „Белене“, аз само му сложих кръста“. Питам Ви, господин премиер, нас, българите, някой запита ли ни дали искаме да закриете атомната ни електроцентрала? Не. Имаше ли референдум по този въпрос? Категорично не. Къде е докладът на британската банка, който трябваше да даде експертната си оценка за централата, и когото Вие сам казахте, че очаквате на бюрото си, преди да вземете каквото и да било решение за проблема? Сигурно никога няма да се появи на бял свят този доклад, когото отгоре на всичкото сме си и платили на доста висока цена.

Действителността днес у нас е действителност на страх, глад, мизерия и засилващо се обедняване – повече от това накъде?! Правителствата, редуващи се едно след друго, превърнаха българската държава в мащеха за българите, която не се грижи за своите хора, а ги дои като изпосталяли кравички, стриже ги както се стриже стадо овце, държи ги под екзистенц минимума на оцеляване, подхвърля им прах и сладки, но лъжливи приказки в очите, колкото да мине номерът и да се задържи властта. Или пък да се заграби. Всяко едно от тези правителства си има една единствена целичка – да заграби властта или да я задържи. 

Страхът на обикновените хора, на обществото нараства с всеки изминал ден. Откъде идва този страх, коя е силата, която го подхранва и предизвиква? Това е ужасът, че утре няма да имаш хляб на масата, а децата ти ще си легнат гладни. И ако се бориш за своите интереси, ако си казваш мнението и изискваш от управляващите да си вършат истинската работа, рискуваш да останеш без своя такава. Да те изхвърлят от вестник или телевизия, ако си журналист. Да се боиш за мястото си, каквато и професия да упражняваш, защото ако го изгубиш, нямаш друга алтернатива, или тя ще е твърде мизерна. До там докараха българския народ. Да се страхува, да трепери за хляба. 

Авторитарният тип управление, примесено с мутренски привкус, постави на колене хората тук, а така лесно се управлява един народ. Като го поставиш на колене в мизерията и като го накараш да се страхува за ежедневието си, като му пълниш главите официално по телевизията с новини за престъпления, за престъпници, ходещи по улиците, за бедствия, за всичко най-лошо. И му поднасяш посредствени шоу предавания, както това правеха в древен Рим някога – подхвърляй кръв и зрелища на народа, за да се забавлява и да си изгуби ума съвсем, та да не се усеща какво му се случва, как го доят и как го тъпчат! Колкото повече зрелища, колкото повече посредствени предавания и формати му даваш, колкото повече страх му внушаваш, толкова по-добре ще му дърпаш юздите!... 

Ако го и държиш в невежество, като доубиваш образованието и науката под най-различни форми, още по-добре. А те точно това правят, от години насам, и то – целенасочено. Умишлено се дава възможност на простотията да властва и царува. Юнаците ни са бивши мутри, настоящи бизнесмени и политици, или пък далавераджии от разни малцинства, а юнакините ни – поп фолк певици, псевдо журналистки или пък амбициозни политички, които продаваха България наляво и надясно.

Пробуждането на самосъзнанието на българския народ е процес, който много бавно прохожда, защото прекалено дълго и упорито му се пречеше и то от своите, от нашите управници, които послушно изпълняваха и продължават да изпълняват заръките било на Европа, било на Русия, било на Америка, като получаваха и получават за тази си служба различни облаги. А от друга страна, безцеремонно и варварски ограбиха и грабят държавата - нас.

Ако ли пък някъде главите се надигнат за стачка, отиват там и им замазват очите отново с лъстиви обещания, че ще им изплатят заплатите, че всичко ще е наред, че ще им се оправят нещата. Лъжи след лъжи, демагогия и пак лъжи. 

Колко лесно простите, агресивни, жадни за власт и облаги хора, яхват България и българите, като задушават всичко прогресивно още в самото начало и не му дават никакъв достъп било до управлението, било до някоя друга сфера на обществения или икономически живот. Можещите, знаещи, способни и положителни граждани на тази страна са изтикани настрани и самите те са навели глави, защото никой няма сигурност тук, че утре няма да остане на улицата – без работа, без покрив. Дава се възможност на бирници да тормозят обикновените семейства заради забавени или неплатени сметки, като в същото това време истинските грабители са оставяни да се ширят на воля. 

Като плевел след дъжд поникна някакъв странен вид пост-тоталитарен див капитализъм, който се опитва да наложи нов стандарт на безпросветност, мизерия и подчинение. 

Всички тези въпроси са много важни за съвремието ни, но и най-вече за бъдещето ни като народ и държава. 

КОЙ И ДОКОГА ЩЕ СЕ ХРАНИ С ЧЕРЕШКИТЕ НА ТОРТИТЕ И ИМА ЛИ ТИХА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ?!

17 октомври 2012

Варна

Всичко се почна от „черешката на тортата“ - едно предаване в една телевизия, което на фона на празните маси на повечето българи и куркащите им кореми, си е чиста форма подигравка от страна на микроскопична част от населението, наричаща себе си „елит“.

Канят се едни други, демонстрират най-нагло млякото от пиле, с което преяждат пред очите на цял един народ, чиито синове и дъщери или се скитат в чужбина като платени роби на чужди господари, или работят за шепа медни петачета на наши господари – пак са роби, значи. Или оцеляват безработни едва-едва, свити от липса на самочувствие и убити от депресия в тесните си стаички.

Мишки ли са мишките? На котките никога няма да им омръзне да скачат по гърбовете им. И да се гаврят.

И разбира се – защо да не скачат и да не се гаврят?! Нали цели 500 и малко повече семейства у нас си разпределиха тортата и с нея ще хранят деца, внуци, правнуци и прапраправнуци... До плюс безкрайност?! Дали?!

В същото време по останалите телевизии – къде биК-брадъри, къде вип-псевдоинтелектуалци и шутове се вихрят пред слисаните ни очи. Момент, господа! Ние не живеем в обора и не ни се гледат магарии!

Официалната преса – официално препълнена с бълвоч от всякакво естество. Нима живем в блато?! Е стига вече ни заливахте с помия и с глупостите си. Не ни харесва да ни взимате за глупаци – глупаци не сме!

Всичко сте си поделили, знаем, но ваши ли са горите ни, ваши ли са плажовете ни, ваша ли е земята, по която всички ходим, ваша ли е кръвта ни?! Самозабравянето не е довело до нищо добро нито една власт – от дълбоки времена.

Помня, гражданското ми възмущение започна още докато бях в пелени, но така и не спря до ден днешен. И как да спре? Задушавам се не от кемтрейлите, а от немръдващото положение у нас – мутри и служители на държавна сигурност заграбиха родния ми град, страната, в която съм родена, въздуха, който дишам.

Няма лошо, че се пишат книги и вече за ТИМ – добре е да се ограмотява населението, но реклама ли е това на внедрената и превзела общини и всичко престъпност, питам се аз като един обикновен гражданин на тази страна? Реклама и обществено легализиране ли е или какво? Коой ще ми каже...

Вчера в публицистичното предаване на г-н Коритаров „Пещерата прави свободата“ се обсъждаше дали гражданството можело да вземе най-сетне участие в политиката, за да бъде разсеяно статуквото. Горе-долу за това ставаше дума там.

Как ще стане това, се питам, когато дори и някой у нас да има качества и самочувствие да се кандидатира за общински съветник примерно, веднага бива разлистена голямата тетрадка-книга, на чиито страници са изписани всички имена на хора, участвали/щи в ДС?! Оттам насетне, ако не фигурира името му в списъка на тая Книга, да си върви по пътя. „Нашите хора в нашите си редици“. Само че вашите редици, другари политици, бивши мутри и настоящи бизнесмени, са така преплетени едни с други, че се получава едно голямо мазало. Извинявам се за грубата дума.

Мазалото до такава степен е прояло обществото и икономиката, че се учудвам как още съществуваме като народ, след като по данни на международни, че и наши си социологически изследователи, от години България се обезкървява и в момента броят на населението е едва:

Окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. определя 7 364 570 души. По данни от предишното преброяване от 2001 г. населението на България е било 7 932 984 души.

Националните ни телевизии вместо да се чудят как да петнят с празните си умувания бедни хорица на тема „мошеници ли са екстрасенсите и ясновидците“, като канят тесногръди попове, измислени специалистки по  религиите с титли доцентки, нека тръгнат по малките селца, от които вече нищо не е останало, а жителите им се броят на пръсти - и да видят истинския българин как пребивава и как оцелява.

Само че те няма да го направят, ясно защо – рипа ли се срещу ръката/ръжена, коя/й/то те храни?!

Смешно ми звучи твърдението на някои журналисти или изтъкнати умове, които няма да споменавам, че „ТИМ би могло да бъде и нещо хубаво, ако не беше побългарен.“ Къде изобщо се е чуло и видяло да никне трева, където е вършала и вършее мафията? Такова нещо нема.

Цялото писане и говорене в интернет – включително и моето – е глас в пустиня. Както са гласове в пустинята и тези на много други българи, обитаващи нашата и далечни страни.

Циклично действащият двигател от типа перпетум мобиле на прекрасно смазаната машина, наречена „държава-държавна сигурност-мутри-бизнесмени-политици-държавни служители-семейства-родове“, мисля си, също не може да просъществува вечно. Просто няма известно досега вечно действащо перпетум мобиле от този тип в нито една от историческите епохи, предшестващи нашата. Някога смятаха и Римската империя за вечна, но това също се оказа илюзия.

Революциите в историята на човечеството са пример за това как малка и хитра сбирщина от алчни мошеници и убийци с властнически амбиции успява да надъха и изманипулира най-съкровените копнежи и надежди на народа. И когато народът свърши работата, бива подличко излъган, че всичко онова, за което се е вдигнал, е вече постигнато.

А всъщност какво става? Става това, че дори без сам да се усети, е изритан най-дипломатично по задника обратно в беднотията и мизерията, обратно в жалкия си добре познат животец на роб, докато същите тези, които го подкокоросаха и използваха, се намърдаха във властта и заграбиха дори свободния му избор – неговия и този на бъдещите поколения.

Та казвам си аз на глас – добре е да се внимава кой и как повежда бунта и въстанието – да не се окаже пак някой хитър чорбаджия, който си е наумил да се нагълта с оная, великата торта, за която вече говорихме, просто защото другите му събратя-чорбаджии са се наяли малко повече със захар и сметана от нея и него го е яд.

Тихата революция започва, чини ми се. Няма как да не започне – хората са жилави същества, можеш да ги мачкаш цяла една вечност, а те да си търпят ли, търпят. Но когато се усетят най-сетне и им писне да бъдат мачкани и тъпкани, унижавани и обиждани в родната си родина – тогава става страшно.