КРАЛИЦА ГЛУПОСТ

КРАЛИЦА ГЛУПОСТ

Стоя си кротко у дома,

цигара бавно си запалвам,

отпивам от кафето

горчива глътка.

Край мен - музика любима,

в мен - сърдечна пустота,

отвън пък - хорска суета.

Навсякъде цари безвремие

и сменят се ведно

сърдечни авантюри

със световни приключения,

а после пак -

световни авантюри,

сърдечни приключения.

Светът вълнува се,

разбунен океан.

Ту приливи, ту отливи

размиват бреговете.

И смърти нови,

и утрешни войни,

диващина и глупост.

Безкраен, неуморен цикъл.

Едни преяждат, умират

други пък от глад.

Безверие алкохолно,

предсмъртна дрога,

сърца разбити,

ликуващи сърца…

И нищо ново няма,

историята се повтаря.

Остава само Любовта -

придала смисъл на света.