НЕ
ПАЛЯ ВЕЧЕ СВЕЩИ
Печален
е духът ми скитащ,
затворен
между стените
на
печален свят.
Прозрачна
тиха нежност
дланите
ми пълни,
като
поток избликва.
Отдавна
чакам да почука
на
вратата краят,
но
краят все не идва.
В
онези бели дни
бях
луднала по теб,
животе,
жадувах те,
танцувах
ти
и
свещи палех
на
малкия олтар.
А
ти все бягаше.
Сега
не мога
да
те гледам.
Нахално
приближаваш,
засмиваш
се
и
дърпаш ми
реверите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.