УЛИЦИТЕ

УЛИЦИТЕ

Крача по улици претъпкани,

от шахтите извира

необуздан фонтан

човешка самота.

Оттърсвам пръските,

оправям си косите.

Улиците многолюдни

са пустинно сухи.

Лица безброй -

сляпа съм за тях.

Глуха съм

за градски шум.

Пръснаха ми

тъпанчетата

въздишките стотици.

По страните ми

полепват галещи

желания, повикани

от жаждата за красота.

Непоносимо тежка

земята стана

с тоновете

избуяла самота.

Пресъхнали устни

в унес се усмихват -

нещо истинско

край тях минава,

безсилни да го спрат.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш" 2005 г.