НАПЪЛНЯХМЕ

НАПЪЛНЯХМЕ

Удобството дете е

на материята.

Не искам аз да съм

удобна.

Удобството ласкае

и привлича топло

в ложето му да полегнеш

и да съществуваш

нежно в празнотата.

Ах, мразя аз удобството!

Удобството подканя,

приканва и приспива-

същински наркотик

в прекрасна кожа -

духа обърква, замразява.

Желая да съм неудобна.

То вика те, зове

с най-сладки думи,

а после в огледалото

се виждаш напълнял.

Изприда паяжина гъста

и шепне: ”Мъдрост!”

А всъщност ти си

полу невиждащ,

полу умрял,

живееш си полу,

но пък си мислиш

друго - рефрен безспирен!

Копнея сама да съм

си неудобна.

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.