КОЙ И ДОКОГА ЩЕ СЕ ХРАНИ С ЧЕРЕШКИТЕ НА ТОРТИТЕ И ИМА ЛИ ТИХА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ?!

17 октомври 2012

Варна

Всичко се почна от „черешката на тортата“ - едно предаване в една телевизия, което на фона на празните маси на повечето българи и куркащите им кореми, си е чиста форма подигравка от страна на микроскопична част от населението, наричаща себе си „елит“.

Канят се едни други, демонстрират най-нагло млякото от пиле, с което преяждат пред очите на цял един народ, чиито синове и дъщери или се скитат в чужбина като платени роби на чужди господари, или работят за шепа медни петачета на наши господари – пак са роби, значи. Или оцеляват безработни едва-едва, свити от липса на самочувствие и убити от депресия в тесните си стаички.

Мишки ли са мишките? На котките никога няма да им омръзне да скачат по гърбовете им. И да се гаврят.

И разбира се – защо да не скачат и да не се гаврят?! Нали цели 500 и малко повече семейства у нас си разпределиха тортата и с нея ще хранят деца, внуци, правнуци и прапраправнуци... До плюс безкрайност?! Дали?!

В същото време по останалите телевизии – къде биК-брадъри, къде вип-псевдоинтелектуалци и шутове се вихрят пред слисаните ни очи. Момент, господа! Ние не живеем в обора и не ни се гледат магарии!

Официалната преса – официално препълнена с бълвоч от всякакво естество. Нима живем в блато?! Е стига вече ни заливахте с помия и с глупостите си. Не ни харесва да ни взимате за глупаци – глупаци не сме!

Всичко сте си поделили, знаем, но ваши ли са горите ни, ваши ли са плажовете ни, ваша ли е земята, по която всички ходим, ваша ли е кръвта ни?! Самозабравянето не е довело до нищо добро нито една власт – от дълбоки времена.

Помня, гражданското ми възмущение започна още докато бях в пелени, но така и не спря до ден днешен. И как да спре? Задушавам се не от кемтрейлите, а от немръдващото положение у нас – мутри и служители на държавна сигурност заграбиха родния ми град, страната, в която съм родена, въздуха, който дишам.

Няма лошо, че се пишат книги и вече за ТИМ – добре е да се ограмотява населението, но реклама ли е това на внедрената и превзела общини и всичко престъпност, питам се аз като един обикновен гражданин на тази страна? Реклама и обществено легализиране ли е или какво? Коой ще ми каже...

Вчера в публицистичното предаване на г-н Коритаров „Пещерата прави свободата“ се обсъждаше дали гражданството можело да вземе най-сетне участие в политиката, за да бъде разсеяно статуквото. Горе-долу за това ставаше дума там.

Как ще стане това, се питам, когато дори и някой у нас да има качества и самочувствие да се кандидатира за общински съветник примерно, веднага бива разлистена голямата тетрадка-книга, на чиито страници са изписани всички имена на хора, участвали/щи в ДС?! Оттам насетне, ако не фигурира името му в списъка на тая Книга, да си върви по пътя. „Нашите хора в нашите си редици“. Само че вашите редици, другари политици, бивши мутри и настоящи бизнесмени, са така преплетени едни с други, че се получава едно голямо мазало. Извинявам се за грубата дума.

Мазалото до такава степен е прояло обществото и икономиката, че се учудвам как още съществуваме като народ, след като по данни на международни, че и наши си социологически изследователи, от години България се обезкървява и в момента броят на населението е едва:

Окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. определя 7 364 570 души. По данни от предишното преброяване от 2001 г. населението на България е било 7 932 984 души.

Националните ни телевизии вместо да се чудят как да петнят с празните си умувания бедни хорица на тема „мошеници ли са екстрасенсите и ясновидците“, като канят тесногръди попове, измислени специалистки по  религиите с титли доцентки, нека тръгнат по малките селца, от които вече нищо не е останало, а жителите им се броят на пръсти - и да видят истинския българин как пребивава и как оцелява.

Само че те няма да го направят, ясно защо – рипа ли се срещу ръката/ръжена, коя/й/то те храни?!

Смешно ми звучи твърдението на някои журналисти или изтъкнати умове, които няма да споменавам, че „ТИМ би могло да бъде и нещо хубаво, ако не беше побългарен.“ Къде изобщо се е чуло и видяло да никне трева, където е вършала и вършее мафията? Такова нещо нема.

Цялото писане и говорене в интернет – включително и моето – е глас в пустиня. Както са гласове в пустинята и тези на много други българи, обитаващи нашата и далечни страни.

Циклично действащият двигател от типа перпетум мобиле на прекрасно смазаната машина, наречена „държава-държавна сигурност-мутри-бизнесмени-политици-държавни служители-семейства-родове“, мисля си, също не може да просъществува вечно. Просто няма известно досега вечно действащо перпетум мобиле от този тип в нито една от историческите епохи, предшестващи нашата. Някога смятаха и Римската империя за вечна, но това също се оказа илюзия.

Революциите в историята на човечеството са пример за това как малка и хитра сбирщина от алчни мошеници и убийци с властнически амбиции успява да надъха и изманипулира най-съкровените копнежи и надежди на народа. И когато народът свърши работата, бива подличко излъган, че всичко онова, за което се е вдигнал, е вече постигнато.

А всъщност какво става? Става това, че дори без сам да се усети, е изритан най-дипломатично по задника обратно в беднотията и мизерията, обратно в жалкия си добре познат животец на роб, докато същите тези, които го подкокоросаха и използваха, се намърдаха във властта и заграбиха дори свободния му избор – неговия и този на бъдещите поколения.

Та казвам си аз на глас – добре е да се внимава кой и как повежда бунта и въстанието – да не се окаже пак някой хитър чорбаджия, който си е наумил да се нагълта с оная, великата торта, за която вече говорихме, просто защото другите му събратя-чорбаджии са се наяли малко повече със захар и сметана от нея и него го е яд.

Тихата революция започва, чини ми се. Няма как да не започне – хората са жилави същества, можеш да ги мачкаш цяла една вечност, а те да си търпят ли, търпят. Но когато се усетят най-сетне и им писне да бъдат мачкани и тъпкани, унижавани и обиждани в родната си родина – тогава става страшно.