ИСТИНАТА ЗА ОГЪНЯ

Истината за огъня

Грозен бил света

пълен с ровове

от плесенясала вода.

Луда съм по вас!

Грозотата пак цъфтяла

като черната царица

в царството шахматно.

От какво ли пак горя,

скитайки самотно

на дневна светлина

и току-виж се опарвам

от въглените живи

на други нечии слънца.

Чернее се горчилка мътна

някъде на изток или запад.

Тихичко поплакват

чезнещи сърца.

Паля мощна факла,

за да се превърна

в роб на тлеещ огън,

който ще пренасям

и докрая ще запазя.

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.

ОБИЧАМ ГЛАДНИТЕ

Обичам гладните

Какво е да си сит, не зная,

а само какво е да си гладен.

Разбрах преяждане какво е,

усетих как боли стомахът.

Душата свиква с тази болка

и колкото да се опитваш

с емоции да съживиш

трупа тъй прегладнял,

че чак е грозно - не можеш.

От опита да инжектираш

емоция и смелост

те хваща здраво

мускулната треска.

Гладен пак оставаш.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.

БЯГСТВОТО НЕВЪЗМОЖНО

                                                      БЯГСТВОТО НЕВЪЗМОЖНО

Всички кървави излязохме

от едно и също място.

Пищяхме диво,

ритахме с крачета,

за да се върнем

в топлата забрава.

Мнозина искат

да се връщат,

но късно е…

Веднъж излязъл -

няма накъде.

Ще трябва сам

да се оправяш

с дарените си нокти

по рождение.

Най-остри зъби имат

онези, дето никога

до кръв не хапят,

а себе си оставят

на хищниците месата им

да ръфат подивели,

да се опиват до несвяст

от кръвна страст

докато им приседне.

Онези, дето животът

не пречупва - той

просто ги убива.

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.