Истината за огъня
Грозен
бил света
пълен
с ровове
от
плесенясала вода.
Луда
съм по вас!
Грозотата
пак цъфтяла
като
черната царица
в
царството шахматно.
От
какво ли пак горя,
скитайки
самотно
на
дневна светлина
и
току-виж се опарвам
от
въглените живи
на
други нечии слънца.
Чернее
се горчилка мътна
някъде
на изток или запад.
Тихичко
поплакват
чезнещи
сърца.
Паля
мощна факла,
за
да се превърна
в
роб на тлеещ огън,
който
ще пренасям
и
докрая ще запазя.
©
Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.