А
колко заблуди
преследват
ни
в
живота
и
мислейки се
за
смели луди
ние
вечно бягаме
нанякъде
от
себе си,
за
да не усетим
по
езика си
вкуса
метален
на
вината.
Ще
спра там,
сред
релсите,
и
ще дочакам
сблъсъка
с влака.
После
за пореден
път
ще се изправя.
Мечта
за нова
саможертва
ще осени
белите
ми дни.
И
няма да съм
пак
спокойна,
и
няма да съм въглен,
а
сивосинкав огън!
©
Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш" 2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.