ЧОВЕШКО ИЗЯЖДАНЕ

* * *

Човешко изяждане.

Побягнали стъпки.

Жалки реликви

от смисъл изпразнени.

Нямам спомени.

Убити неистини

чакат спасение.

Отиде си демонът.

Събрах му космите.

Преглъщам ги сухо.

Не съм вече човек,

а яростно мяукане.

КРАЛИЦА ГЛУПОСТ

КРАЛИЦА ГЛУПОСТ

Стоя си кротко у дома,

цигара бавно си запалвам,

отпивам от кафето

горчива глътка.

Край мен - музика любима,

в мен - сърдечна пустота,

отвън пък - хорска суета.

Навсякъде цари безвремие

и сменят се ведно

сърдечни авантюри

със световни приключения,

а после пак -

световни авантюри,

сърдечни приключения.

Светът вълнува се,

разбунен океан.

Ту приливи, ту отливи

размиват бреговете.

И смърти нови,

и утрешни войни,

диващина и глупост.

Безкраен, неуморен цикъл.

Едни преяждат, умират

други пък от глад.

Безверие алкохолно,

предсмъртна дрога,

сърца разбити,

ликуващи сърца…

И нищо ново няма,

историята се повтаря.

Остава само Любовта -

придала смисъл на света.

ЗАВРЪЩАНЕ

ЗАВРЪЩАНЕ

Върни ми обратно

крилете безсмислени,

очите ми гледащи,

устата ми искащи.

Върни ми нозете

и ноктите котешки,

гнева и плача,

яростта ми дивашка.

Вървях през пустиня,

жадна не останах.

Живея в оазис -

не мога да дишам.

Пих слънце и дъжд -

не наситих духа.

Качих върхове -

не се уморих.

Танцувах с прилепи -

в мрака прогледнах.

Забравих коя съм -

върни паметта ми.

Аз нямам покой,

нито щастие.

Душата ми е

скитница-сянка.