НА
ЛОВ ЗА НИЩОТО
Окъпани
в златисто розов злак,
шепнещи
искри и топъл пламък,
думите
май себе си обичат.
Ала
щом със страшен трясък
се
прозорците разтворят
и
във вечния си бяс нахлуе
леденият
вятър на живота -
жалки,
те стопяват се внезапно.
Като
нощ забравата настава.
Колко
лесно е да си на завет,
колко
трудно е да пиеш смелост
и
изтриеш всякакво удобство.
В
името на мнимо щастие
ще
се крием зад слова фалшиви,
упорито
ден след ден
продължаваме
да мамим.
Смешно
е, защото знаем -
никой
никому не вярва,
най-малко
пък на себе си.
Под
страха от изоставяне
пак
ловим с капани Нищото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.