МОЯТА КРЕПОСТ

МОЯТА КРЕПОСТ

Потъвам в мека топлина.

Няма свещи, няма светлина.

Тъмнината ме завърна

обратно в крепостта,

където е безлюдно тихо.

Само пърхащи криле

на подранили птици

галят моята усмивка.

Там си имам всичко -

златен пясък от Сахара,

еделвайс от Хималаите,

океанска раковина,

камък бял от Варна,

копита на мустанг,

рибешка опашка

и крилете на Икар.

   

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.