СТРАХЪТ ОТ МЕЧТИТЕ

СТРАХЪТ ОТ МЕЧТИТЕ

И сякаш цял един живот

се каним да живеем -

накрая пък

излиза, че цял живот

се къпем, парфюмираме,

за да сме чисти

пред смъртта

и щом ни навести

се питаме живяхме ли

и тази смелост вътре

в нас защо покрихме,

но не заложихме -

защо я пазихме

подобно на забравена

реликва в бабиния скрин.

Защо не хвърлихме я

да лети, пък после -

и ний след нея. 

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.