ГЕТО
По
улиците пада здрачът,
шумът
се някъде изгуби
и
само бели като зъби
блокове
навред стърчат.
Красиво
бива гетото
в
началото на вечерта.
Пулсира
красота навсякъде:
клошари
закъснели
край
кофите обират
последните
трошици хляб,
забравени
от песовете,
които
в дълга върволица
след
кучката вървят -
щастливи
и честити
с
предвкус за любовта.
Няма
за клошарите
любов.
Има чакано
възкръсване
на стъпкани
в
калта надежди.
И
трели куркащи
на
прегладнял стомах.
Неземна
музика!
Неземен
е животът
в
бялото ни гето.
©
Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.