В ДУПКАТА

В ДУПКАТА

Фибрите ми, някога чувствителни,

сега лежат загниващи в калта.

Градът изгълта цялото ми непокорство

и не му приседна. Опитва да ме смачка.

Хлебарки лазят напористо по лицето ми.

Вони на влага, вони на смърт.

Тук съм, храня се с изсъхнали огризки.

Духът лети към северния полюс.

Духът ми е разплескан

след зла целувка с плочите.

Катеря се по хлъзгава стена

и смешно сурвам се обратно,

посрещната от кикот зъл

на челюсти скрибуцащи.

Посестримите ми не могат да летят.

Вбесяват се щом някоя глупачка

си втълпи, че е летяща мравка.

Присмиват ми се прилепи.

Преди от тях се учех да летя.

Преди не бях хлебарка.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да  летиш", 2005 г.