ПРОСТРЕЛЯНА
В ПОЛЕТ ГЪЛЪБИЦА
Гол
е царят-господарят,
а
наивника народ
сладко-сладко
го омайват
да
прогони свободата
и
да падне роб до гроб.
Щом
е гладен, щом е бос –
плячка
лесна става
той
за Кобург дългонос.
Тънки
устни твърдо съскат:
- Слушайте
какво говоря!
Аз
месия съм от бога!
Нервно
тупа кльощав крак:
- Ха
сте мроднали сега,
ще
ви простра възнак!
Че
си имам верни стражи,
лична
гвардия “Ипон”,
а
сред тях най-личен –
Бойко,
царският еничар.
Журналистите
горките
бършат
си сълзите
и
подсмърчат жаловито,
че
третират ги по-долу
и
от уличните котки.
Новичките
ни министри
тръшкат
им вратите под носа –
да
вървят и да пасат трева!
Пустият
му царски клин…
Как
набърже братята руснаци
го
забиха в демокрацията!
Елцин
докато попийваше,
изтърваха
ни по дивото,
после
взеха се в ръце.
Белокаменна
Москва
свирна
с половин уста,
от
софийските полета сбра
де
що има красни псета,
от
Америка чак долетя
крастава
мултак-хиена.
Путин
весело размаха
пред
озъбените носове
кокал
кървав и мухлясал.
Еднъж
и дваж го завъртя,
па
захвърли го в Мадрид.
Втурна
се онази мити
пасмина
гласовита,
за
броени мигове сервира
Симеончо
на царска тепсия.
Той
коварен е, и смел –
син
достоен на баща си,
като
истински козел
бавно
се с копитце окопава
и
целта си набелязва.
После
– хоп – ще скочи
лунният
вампир
и
кръвта ни ще излочи.
С
БСП-то се разбрал,
с
Доган се наиграл…
Кой
кого ще надхитри?1
Тез
престъпните игри
цял
народ гледа-гледа,
ала
нищо не разбра,
ни
да мисли пък подхвана.
Току-виж
изнемощял
ще
отърве и Свободата,
дето
само му остана.
©
Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.