вторник, 3 април 2012 г.

ПРОСТРЕЛЯНА В ПОЛЕТ ГЪЛЪБИЦА


ПРОСТРЕЛЯНА В ПОЛЕТ ГЪЛЪБИЦА

Гол е царят-господарят,
а наивника народ
сладко-сладко го омайват
да прогони свободата
и да падне роб до гроб.
Щом е гладен, щом е бос –
плячка лесна става
той за Кобург дългонос.
Тънки устни твърдо съскат:
 - Слушайте какво говоря!
Аз месия съм от бога!
 Нервно тупа кльощав крак:
 - Ха сте мроднали сега,
ще ви простра възнак!
Че си имам верни стражи,
лична гвардия “Ипон”,
а сред тях най-личен –
Бойко, царският еничар.
 Журналистите горките
бършат си сълзите
и подсмърчат жаловито,
че третират ги по-долу
и от уличните котки.
Новичките ни министри
тръшкат им вратите под носа –
да вървят и да пасат трева!
Пустият му царски клин…
Как набърже братята руснаци
го забиха в демокрацията!
Елцин докато попийваше,
изтърваха ни по дивото,
после взеха се в ръце.
Белокаменна Москва
свирна с половин уста,
от софийските полета сбра
де що има красни псета,
от Америка чак долетя
крастава мултак-хиена.
Путин весело размаха
пред озъбените носове
кокал кървав и мухлясал.
Еднъж и дваж го завъртя,
па захвърли го в Мадрид.
Втурна се онази мити
пасмина гласовита,
за броени мигове сервира
Симеончо на царска тепсия.
Той коварен е, и смел –
син достоен на баща си,
като истински козел
бавно се с копитце окопава
и целта си набелязва.
После – хоп – ще скочи
лунният вампир
и кръвта ни ще излочи.
С БСП-то се разбрал,
с Доган се наиграл…
Кой кого ще надхитри?1
Тез престъпните игри
цял народ гледа-гледа,
ала нищо не разбра,
ни да мисли пък подхвана.
Току-виж изнемощял
ще отърве и Свободата,
дето само му остана.

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Търсене в този блог