Л
Ъ Ж А
Как
усещам тази липса!
Като
глад по нещо сито
дето
никога не пожела
с
мен лудешки да играе.
Помня,
есенни листецо,
изсушен
от страстен вятър
люшкаше
се в полусън
и
разпръсна се накрая
в
прашна пепел по земята.
Линия
геометрична
от
усмивката остана,
а
любовният ти порив
някак
странно окуця.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.