О КОЛКО Е КРАСИВО

О, колко е красиво!

Красиво е дори,

когато всичко

виждам грозно

и лъщящо,

капещо, смърдящо,

кухо и излишно -

пак красиво е, нали?

Силата ми дето

без лупа не откривам

при мене блудна

отново се завръща.

Грохнала надигам

изнурено тяло,

изтупвам безсмислена

пушилка прах.

Очите ми - втрещени,

облещени са чак

до кръв, и пак

отсреща виждам

пъстрокрила, цветна,

весела, огромна,

чудновата, странна,

необяснима

и красива,

най-обикновена,

след дъждовна,

игра на светлина,

не чак тъй далечна

виждам -

небесната дъга.