ЖЕРТВА

Ж Е Р Т В А

Носех толкова любов,

че пуках се по шевовете.

Огромна беше, не за хора.

Не се побрах в себе си -

познах летежа волен,

пустинята нашарих

със стъпки милиони.

Окрадох се до дъно.

Отхвърлих сбръчканата кожа,

разбих стоманата,

впита лакомо в китките,

разпръснах се на части,

разхвърлих ги на вятъра.

Разпнах се на кръста.

Не ме боли от гвоздеите.

От раните ми блика сладост -

живота трепкащ аз прегърнах.