Превръщам
се в частица зимна буря,
свиреп,
връхлита ураганът –
аз
чувствам само топлината
в
невъзмутимия покой
на
част от цялото.
Подема
ме и ме издига,
подхвърля
ме и ме запраща
към
тъмна черна нощ,
а
аз се смея, благодарна,
че
пак успях да полетя,
макар
на прага на смъртта
да
съжалих за миг, че някога
познавах
силата и можех
да
възкръсвам от прахта.
Дарих
с любов безброй сърца,
а
още милиони чакат
днес
своето спасение,
донесено
от мен, прашинката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.