ОЩЕ ЕДИН ЛЕТЕЖ

ОЩЕ ЕДИН ЛЕТЕЖ


Летя из парите ракиени,
човъркам кътчетата на сърцето,
търся неизлюпени яйца

на древни костенурки,
които ще възседна,
за да стопля и измътя
невиждани, чудати същества.
С тях ще си направя пикник,
всичко живо ще поканя,
ще потанцувам и ще куцам
аз, гърбатата старица.
Аз, щъркелът самотен
без червените крака.
Ще говоря с лястовиците
разумни за небивали неща.
Ще избягам от паметта - 
ще се върна, за да ме боли,
ще се заредя със сила
от вълшебните треви.
Ще загърбя самотата -
онази, с металната коса,
с престилка черна,
ухаеща на есенни листа.
Ще си намеря тяло,
с което зверски ще се любя
и в мяукащия рев
ще се роди дете,
което ще наричам ВЯРА.

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

* * *

Разбира се, че искам

да бъда пак обичана.

Себе си забравила -

отново да обичам искам.

Да срещна някого,

в когото щастлива

да се припозная,

да страдам после

от неизживяно чувство.

Да срещна някъде

по пътя прашен

изгубеното свое аз.

Разбира се, че искам.



© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

СЛЕПИ ОЧИ

СЛЕПИ ОЧИ

През много мъки минах,

посрещнах хиляди

гротескни маски.

Те бяха хилядите

ми енергии.

Лице в лице се срещах

с великите илюзии -

животът се шегува

с нас, нищожните,

обича да показва

малкия ни ръст.

Внезапно излетяха

страстите с писъка

на прилепи пробудени.

Жадно като пещерняк

гледах скалните си кухини.

И точно щом помислих,

че нещичко съзирам

в тъмното -

жестоко някой

лампите запали.

Какво отново

ще откривам,

като от светлото

очите ме болят…