ОЩЕ ЕДИН ЛЕТЕЖ

ОЩЕ ЕДИН ЛЕТЕЖ


Летя из парите ракиени,
човъркам кътчетата на сърцето,
търся неизлюпени яйца

на древни костенурки,
които ще възседна,
за да стопля и измътя
невиждани, чудати същества.
С тях ще си направя пикник,
всичко живо ще поканя,
ще потанцувам и ще куцам
аз, гърбатата старица.
Аз, щъркелът самотен
без червените крака.
Ще говоря с лястовиците
разумни за небивали неща.
Ще избягам от паметта - 
ще се върна, за да ме боли,
ще се заредя със сила
от вълшебните треви.
Ще загърбя самотата -
онази, с металната коса,
с престилка черна,
ухаеща на есенни листа.
Ще си намеря тяло,
с което зверски ще се любя
и в мяукащия рев
ще се роди дете,
което ще наричам ВЯРА.

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

* * *

Разбира се, че искам

да бъда пак обичана.

Себе си забравила -

отново да обичам искам.

Да срещна някого,

в когото щастлива

да се припозная,

да страдам после

от неизживяно чувство.

Да срещна някъде

по пътя прашен

изгубеното свое аз.

Разбира се, че искам.



© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

СЛЕПИ ОЧИ

СЛЕПИ ОЧИ

През много мъки минах,

посрещнах хиляди

гротескни маски.

Те бяха хилядите

ми енергии.

Лице в лице се срещах

с великите илюзии -

животът се шегува

с нас, нищожните,

обича да показва

малкия ни ръст.

Внезапно излетяха

страстите с писъка

на прилепи пробудени.

Жадно като пещерняк

гледах скалните си кухини.

И точно щом помислих,

че нещичко съзирам

в тъмното -

жестоко някой

лампите запали.

Какво отново

ще откривам,

като от светлото

очите ме болят…

ИЗПИХ СТУДА

И з п и х с т у д а

Бе всичко сън,

кошмар ужасен.

Луташе се

безпризорна сянка

насред лабиринт

от дишащи стени.

Стъпвах боса там,

но корав бе подът…

Навред космата влага,

черни паяци пълзяха.

Блуждаещи очи на

тътреща се просякиня.

Протегнати ръце не

молеха за милостиня.

Зъзнех цялата от студ.

В длани скрих лице,

топлех го с дъха си.

Вкочанените нозе

влачех каменни и тежки,

а напукани устата

нещо тихичко мълвяха.

После отведнъж

ми стана топло…

нагазила бях в слънцето!

От плътта му жива

с шепи гребнах диво

и измих очи: никога

не ще изпитам вече студ -

всичкия до дъно го изпих.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.

С В О Б О Д А

Ти, който нанякъде вървиш

тъй устремно и упорито,

питаш ли къде помъкнал си

туй тежко тяло в тленна кожа?

О, как благородно ви завиждам,

че в този безпределен хаос

отлично пътя си познавате!

В огньовете на моя малък ад

душата възпалена лутах.

Най-тежкото завръщане избрах -

завърнах се към себе си.

Как радвам се на вашето

невиждано спокойствие!

Спете най-блажено

в слепотата безпределна.

Криле да не опърлям

аз не мога! Не мога

да не дишам огнен дъх

и в благодатна сянка

да се скривам жалка.

Слезте на дълбоко

в несъзнаваната пещера!

Гнилочтта разрийте с нокти,

разранете си плътта,

зажаднели пийте алчно

глътка болка и екстаз!

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

ОСТАВЕТЕ МЕ

О С Т А В Е Т Е   М Е

Бях пленително красива.

Снагата ми гъвкаво

танцуваше в походка

по котешки ленива.

В очите ми с цвят

на лешник неузрял

гонеха се полудели

морските сирени…

Низвергната и хулена,

преследвана и мамеща,

привличаща и плашеща

оживях до този ден,

когато не искам вече

клетви за любов,

а само да обичам.

Оставете ме да любя!

Оставете ме да бъда аз!

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

ЕДНО ВРЕМЕ

Е д н о   в р е м е…

След време, когато земята

ще си бъде пак същата,

когато полята разорани

за пореден път ще бъдат,

когато гори не ще има,

когато си купуваме вода,

когато децата ни, уви,

в нашите тегоби

ще потъват,

след време, когато

аз и ти ще бъдем

просто старица гърбата

и старец белобрад -

спомни си как

някога се обичахме.

Някога - като сега.

СОМНАМБУЛИ

С о м н а м б у л и

Какво е да си някой,

чиито стъпки неловими

преследваш като луд?

Този някой

мазно се изплъзва

в края на пътеката,

обсипана с мъгли.

Сложил маската уверено

върху лице злощастно -

лекомислен я забравяш,

после чудиш се отде

дошъл е този цирей

насред бялата ти буза!

Какво е да си някой,

какъвто ти не си.

Подгонен от паника

и страх внезапно

изумен попадаш

в пустинята на своето

отдавна залиняло Аз.

Лудеят маските фалшиви

в карнавалено хоро,

усмихват се ехидно,

навеждат се свенливо

и влизат в бой

с рояка други маски,

щъкащи край тях.

А ние жалки си отиваме:

завити през глава,

потулени и скрити.

В удобна кожа всеки

се е притаил навеки.

Не осъзнали нищо

си скитаме насън

из този чужд свят,

който уж бил наш.

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

ОСЪЗНАВАНЕ

О с ъ з н а в а н е  

Безсънните ми нощи

отново ме зоват.

Потъвам цялата сега

в бездната позната

на безименни надежди

и треперещи вълнения.

Примирена и безсилна,

сигурно във ден един

истината ще узная -

вдъхновението мое

дял от дълъг път е

на бягащо от себе си

съзнание…

В сянка ще се преродя

тогава и ще скитам

безутешна по света.

А когато се родя отново

няма да искам да се върна

пак във вечното,

което ме привлича.

Ще си бъда аз!

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка 2005 г.

ПРЕРАЖДАНЕ

П Р Е Р А Ж Д А Н Е

Мъчи ме най-жестоко,

бавно ме убивай,

късай от душата ми

парченца малки.

С изсъхнало лепило

слепи ги после жалки.

Искам бавно да умра,

болка да изстрадам,

в огледало криво

да не се позная …

Пак в предишната

искам да се преродя. 

  © Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

БУНТ

БУНТ

В тази вечер тъй спокойна,

когато вън под дразнещ ритъм

коли препускат и се гонят,

нежен хлад нахлува през порите

в дантелената ми завеса, кара

кожата ми да настръхва...

Тихо, тайствено и плахо

приближава пролетта.

Безнадеждност и покой.

Обреченост във въздуха витае.

Детинският ми спомен се бунтува:

страстите отлитат с възрастта.

Дори и сламка-миг не ще намерят

ръцете уморени да се уловят

във този свят, където

сме всички тъй сами.

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.