ОСТАВЕТЕ МЕ

О С Т А В Е Т Е   М Е

Бях пленително красива.

Снагата ми гъвкаво

танцуваше в походка

по котешки ленива.

В очите ми с цвят

на лешник неузрял

гонеха се полудели

морските сирени…

Низвергната и хулена,

преследвана и мамеща,

привличаща и плашеща

оживях до този ден,

когато не искам вече

клетви за любов,

а само да обичам.

Оставете ме да любя!

Оставете ме да бъда аз!

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.

СТРАННИЦА

СТРАННИЦА

Почукало се на вратата,

отворили и - бледна,

мръсна, с поглед тих,

блудница същинска,

влязла тя.

Топла нежност,

кротост мека,

питаща загадка -

настанила се

във нечий дом.

Сякаш стъпва

не с нозе,

а върху лепкав

ураган от топла плазма.

Лети, а не върви.

Сърцата приковава,

гробове изкопава,

после пак тъй тихо

си отива любовта.

Кога ли тя отново

ще се върне,

кога ли ще остане

тук за постоянно?

Веднага щом да любим

се научим.

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.