СТРАННИЦА
Почукало се на вратата,
отворили и - бледна,
мръсна, с поглед тих,
блудница същинска,
влязла тя.
Топла нежност,
кротост мека,
питаща загадка -
настанила се
във нечий дом.
Сякаш стъпва
не с нозе,
а върху лепкав
ураган от топла плазма.
Лети, а не върви.
Сърцата приковава,
гробове изкопава,
после пак тъй тихо
си отива любовта.
Кога ли тя отново
ще се върне,
кога ли ще остане
тук за постоянно?
Веднага щом да любим
се научим.
© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.
