О С Т А В Е Т Е М Е
Бях пленително красива.
Снагата ми гъвкаво
танцуваше в походка
по котешки ленива.
В очите ми с цвят
на лешник неузрял
гонеха се полудели
морските сирени…
Низвергната и хулена,
преследвана и мамеща,
привличаща и плашеща
оживях до този ден,
когато не искам вече
клетви за любов,
а само да обичам.
Оставете ме да любя!
Оставете ме да бъда аз!
© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.
