БУНТ

БУНТ

В тази вечер тъй спокойна,

когато вън под дразнещ ритъм

коли препускат и се гонят,

нежен хлад нахлува през порите

в дантелената ми завеса, кара

кожата ми да настръхва...

Тихо, тайствено и плахо

приближава пролетта.

Безнадеждност и покой.

Обреченост във въздуха витае.

Детинският ми спомен се бунтува:

страстите отлитат с възрастта.

Дори и сламка-миг не ще намерят

ръцете уморени да се уловят

във този свят, където

сме всички тъй сами.

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.