П Р Е Р А Ж Д А Н Е
Мъчи ме най-жестоко,
бавно ме убивай,
късай от душата ми
парченца малки.
С изсъхнало лепило
слепи ги после жалки.
Искам бавно да умра,
болка да изстрадам,
в огледало криво
да не се позная …
Пак в предишната
искам да се преродя.
© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.