ОСЪЗНАВАНЕ

О с ъ з н а в а н е  

Безсънните ми нощи

отново ме зоват.

Потъвам цялата сега

в бездната позната

на безименни надежди

и треперещи вълнения.

Примирена и безсилна,

сигурно във ден един

истината ще узная -

вдъхновението мое

дял от дълъг път е

на бягащо от себе си

съзнание…

В сянка ще се преродя

тогава и ще скитам

безутешна по света.

А когато се родя отново

няма да искам да се върна

пак във вечното,

което ме привлича.

Ще си бъда аз!

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка 2005 г.