О с ъ з н а в а н е
Безсънните ми нощи
отново ме зоват.
Потъвам цялата сега
в бездната позната
на безименни надежди
Примирена и безсилна,
сигурно във ден един
истината ще узная -
вдъхновението мое
дял от дълъг път е
на бягащо от себе си
съзнание…
В сянка ще се преродя
тогава и ще скитам
безутешна по света.
А когато се родя отново
няма да искам да се върна
пак във вечното,
което ме привлича.
Ще си бъда аз!
© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка 2005 г.