С о м н а м б у л и
Какво е да си някой,
чиито стъпки неловими
преследваш като луд?
Този някой
мазно се изплъзва
в края на пътеката,
обсипана с мъгли.
Сложил маската уверено
върху лице злощастно -
лекомислен я забравяш,
после чудиш се отде
дошъл е този цирей
насред бялата ти буза!
Какво е да си някой,
какъвто ти не си.
Подгонен от паника
и страх внезапно
изумен попадаш
в пустинята на своето
отдавна залиняло Аз.
Лудеят маските фалшиви
в карнавалено хоро,
усмихват се ехидно,
навеждат се свенливо
и влизат в бой
с рояка други маски,
щъкащи край тях.
А ние жалки си отиваме:
завити през глава,
потулени и скрити.
В удобна кожа всеки
се е притаил навеки.
Не осъзнали нищо
си скитаме насън
из този чужд свят,
който уж бил наш.
© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.
