С В О Б О Д А

Ти, който нанякъде вървиш

тъй устремно и упорито,

питаш ли къде помъкнал си

туй тежко тяло в тленна кожа?

О, как благородно ви завиждам,

че в този безпределен хаос

отлично пътя си познавате!

В огньовете на моя малък ад

душата възпалена лутах.

Най-тежкото завръщане избрах -

завърнах се към себе си.

Как радвам се на вашето

невиждано спокойствие!

Спете най-блажено

в слепотата безпределна.

Криле да не опърлям

аз не мога! Не мога

да не дишам огнен дъх

и в благодатна сянка

да се скривам жалка.

Слезте на дълбоко

в несъзнаваната пещера!

Гнилочтта разрийте с нокти,

разранете си плътта,

зажаднели пийте алчно

глътка болка и екстаз!

 

© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.