НАПЪЛНЯХМЕ

НАПЪЛНЯХМЕ

Удобството дете е

на материята.

Не искам аз да съм

удобна.

Удобството ласкае

и привлича топло

в ложето му да полегнеш

и да съществуваш

нежно в празнотата.

Ах, мразя аз удобството!

Удобството подканя,

приканва и приспива-

същински наркотик

в прекрасна кожа -

духа обърква, замразява.

Желая да съм неудобна.

То вика те, зове

с най-сладки думи,

а после в огледалото

се виждаш напълнял.

Изприда паяжина гъста

и шепне: ”Мъдрост!”

А всъщност ти си

полу невиждащ,

полу умрял,

живееш си полу,

но пък си мислиш

друго - рефрен безспирен!

Копнея сама да съм

си неудобна.

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.

СТИСКА ЛИ ТИ

СТИСКА ЛИ ТИ?

В училище ни учеха,

че красотата е любов,

която ще спаси света.

Учители невинни -

пораснали деца,

цитирахте ни

в час на класния

великите слова

на мъдреците позабравени.

Самите вие вярвахте

чистосърдечно в тях.

Но никой ни веднъж

не каза, че за любовта

умира се, умира се

веднъж, а после пак

умира се

докато изникне

патерица в нищото,

докато не се прегърбиш

и току-виж

си остарял.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.

СТРАХЪТ ОТ МЕЧТИТЕ

СТРАХЪТ ОТ МЕЧТИТЕ

И сякаш цял един живот

се каним да живеем -

накрая пък

излиза, че цял живот

се къпем, парфюмираме,

за да сме чисти

пред смъртта

и щом ни навести

се питаме живяхме ли

и тази смелост вътре

в нас защо покрихме,

но не заложихме -

защо я пазихме

подобно на забравена

реликва в бабиния скрин.

Защо не хвърлихме я

да лети, пък после -

и ний след нея. 

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.