В ДУПКАТА

В ДУПКАТА

Фибрите ми, някога чувствителни,

сега лежат загниващи в калта.

Градът изгълта цялото ми непокорство

и не му приседна. Опитва да ме смачка.

Хлебарки лазят напористо по лицето ми.

Вони на влага, вони на смърт.

Тук съм, храня се с изсъхнали огризки.

Духът лети към северния полюс.

Духът ми е разплескан

след зла целувка с плочите.

Катеря се по хлъзгава стена

и смешно сурвам се обратно,

посрещната от кикот зъл

на челюсти скрибуцащи.

Посестримите ми не могат да летят.

Вбесяват се щом някоя глупачка

си втълпи, че е летяща мравка.

Присмиват ми се прилепи.

Преди от тях се учех да летя.

Преди не бях хлебарка.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да  летиш", 2005 г.

ГЕТО

ГЕТО

По улиците пада здрачът,

шумът се някъде изгуби

и само бели като зъби

блокове навред стърчат.

Красиво бива гетото

в началото на вечерта.

Пулсира красота навсякъде:

клошари закъснели

край кофите обират

последните трошици хляб,

забравени от песовете,

които в дълга върволица

след кучката вървят -

щастливи и честити

с предвкус за любовта.

Няма за клошарите

любов. Има чакано

възкръсване на стъпкани

в калта надежди.

И трели куркащи

на прегладнял стомах.

Неземна музика!

Неземен е животът

в бялото ни гето.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.

НЕЖНА МАТЕРИЯ

НЕЖНА МАТЕРИЯ

Колко крехки са пръстите!

Кожата им свети

с белотата на сияние.

Дихание е тялото,

издишано от майките,

които ни родиха някога.

Нежна въздишка, добавена

към живия и мърдащ свят.

Сребриста нишка е животът,

но колко трудно

разбираме това.

С болезнен вик се ражда -

с един замах се втурва

към вечността.

 

© Александра Дарийска, автор, "Какво е да летиш", 2005 г.