Летя из парите ракиени,
човъркам кътчетата на сърцето,
търся неизлюпени яйца
на древни костенурки,
които ще възседна,
за да стопля и измътя
невиждани, чудати същества.
С тях ще си направя пикник,
всичко живо ще поканя,
ще потанцувам и ще куцам
аз, гърбатата старица.
Аз, щъркелът самотен
без червените крака.
Ще говоря с лястовиците
разумни за небивали неща.
Ще избягам от паметта -
ще се върна, за да ме боли,
ще се заредя със сила
от вълшебните треви.
Ще загърбя самотата -
онази, с металната коса,
с престилка черна,
ухаеща на есенни листа.
Ще си намеря тяло,
с което зверски ще се любя
и в мяукащия рев
ще се роди дете,
което ще наричам ВЯРА.
които ще възседна,
за да стопля и измътя
невиждани, чудати същества.
С тях ще си направя пикник,
всичко живо ще поканя,
ще потанцувам и ще куцам
аз, гърбатата старица.
Аз, щъркелът самотен
без червените крака.
Ще говоря с лястовиците
разумни за небивали неща.
Ще избягам от паметта -
ще се върна, за да ме боли,
ще се заредя със сила
от вълшебните треви.
Ще загърбя самотата -
онази, с металната коса,
с престилка черна,
ухаеща на есенни листа.
Ще си намеря тяло,
с което зверски ще се любя
и в мяукащия рев
ще се роди дете,
което ще наричам ВЯРА.
© Александра Дарийска, автор. Всички права запазени. "Какво е да летиш", стихосбирка, 2005 г.
