СЛЕПИ ОЧИ

СЛЕПИ ОЧИ

През много мъки минах,

посрещнах хиляди

гротескни маски.

Те бяха хилядите

ми енергии.

Лице в лице се срещах

с великите илюзии -

животът се шегува

с нас, нищожните,

обича да показва

малкия ни ръст.

Внезапно излетяха

страстите с писъка

на прилепи пробудени.

Жадно като пещерняк

гледах скалните си кухини.

И точно щом помислих,

че нещичко съзирам

в тъмното -

жестоко някой

лампите запали.

Какво отново

ще откривам,

като от светлото

очите ме болят…

НЕ ПАЛЯ ВЕЧЕ СВЕЩИ

НЕ ПАЛЯ ВЕЧЕ СВЕЩИ

Печален е духът ми скитащ,

затворен между стените

на печален свят.

Прозрачна тиха нежност

дланите ми пълни,

като поток избликва.

Отдавна чакам да почука

на вратата краят,

но краят все не идва.

В онези бели дни

бях луднала по теб,

животе, жадувах те,

танцувах ти

и свещи палех

на малкия олтар.

А ти все бягаше.

Сега не мога

да те гледам.

Нахално приближаваш,

засмиваш се

и дърпаш ми

реверите.

ИСКАМ ИСТИНАТА

ИСКАМ ИСТИНАТА

Дълъг е земният ми път.

Не ще поспре дори пред

залезите на душата.

А залезите тъй много са.

Всяка сутрин петел пропява

и всяка вечер - заклан петел.

Докога ще криволича

по трънливите пътеки.

Аз искам истината.

Щом тя крилете ми

до смърт опърли

ще разбера, че съм живяла.